Как изкуството подпомага детското развитие и лекува травмите или защо арт заниманията са полезни за децата?

Развитие на детето

Арт заниманията развиват творческите способности. Децата се научават да изобразяват света около себе си по един необикновен начин. Запознават се с основни техники и похвати в изящните и приложните изкуства, правят забавни оригами, моделират с пластелин или глина, апликират, рисуват и още много креативни техники с необикновени материали, носещи наслада и усмивки.

Целта на арт заниманията е да развият точност при движението на ръчичките на децата, координираност, логическо мислене, сръчност и разбира се удовлетвореност от собствената творба.

Арт заниманията може да се прилага при деца от всички възрасти. Всяка задача, давана на детето, е специално измислена и насочена към неговите персонални нужди, състояние и особености. Водещият може най-правилно да прецени с какво да ангажира детето. Той е и този, който ще разтълкува правилно сътвореното от него.

В арт заниманията се използват различни форми на изкуството и процеса на създаването на изкуство, за да помогне на децата да се отпуснат и да изразят себе си по-лесно. Актът на творенето е в основата на този вид занимания. Базирани са на вярването, че творческият процес и себеизразяването чрез изкуството помагат на хората да разрешат проблеми и конфликти, да развият личностни умения, да контролират поведението си, да овладеят нервни изблици, депресии, психологически бариери, да се преборят със стреса. Приложими са и при деца с различни проблеми – по-сериозни или не толкова. Например заболявания, говорни затруднения, психически разстройства или просто преминаване през тежък период. Арт заниманията се прилагат успешно и при емоционални проблеми, както и като приятна форма за справяне с трудности, психически травми, за по-ползотворно запаметяване и учене или неочаквани промени. Също така се подобряват когнитивните способности – памет, внимание, мислене и адаптивните възможности на личността. Някои от основните проблеми при децата, за които арт терапията може да помогне: трудно фокусиране и задържане на внимание; тежка загуба, например на родител или роднина, приятел; липса на увереност, ниско самочувствие, съмнения в личните способностите; емоционални проблеми; проблеми със запаметяването; проблеми с ученето.

Арт-терапията развива и моториката чрез разнообразните форми на дейност, застъпени в нея. Моториката е свързана със способността на индивида да премества тялото си или части от него в пространството (моторика на оста, на крайниците, лицева моторика). Тя позволява срещата с външния свят и адаптацията към него. Развитието на моториката е съществен фактор за развитието на човешкото същество и най-вече за придобиването на автономност. Моториката се превръща в отражение на психичния живот и в средство за комуникация.

Много важен елемент от процеса на арт терапията е и човешкият фактор – арт терапевтът. Той е този, който ръководи дейността, насърчава експресията, „хваща” посоката в развитието на детето и я направлява доколкото може. Той дава и конкретните задачи за изпълнение и след това тълкува създаденото, прави необходимите изводи от творбите им. Арт терапевтите са задължително специалисти – най-често психолози, психиатри, педагози, които обикновено имат и някакво образование или специализация, свързани с изкуство, което също е много важно.

Арт терапията може да се провежда на групи или пък да бъде индивидуална. Много е важно уточнението, че тя не е урок по изкуство, следователно не е необходимо детето да има какъвто и да е специален интерес към конкретното занимание. Не е необходимо да има и талант или определени умения, за да го практикува. Целта е да доставя удоволствие и да отключи експресивност у детето, на което се прилага, а не да създава произведения на изкуството или художници. Не се изисква и предишен опит или по-специално отношение към дадената дейност. Основната разлика от уроците по изкуство е, че в заниманията по арт терапия акцентът и основният фокус са чувствата, преживяванията и проблемите, а не качествата на това, което се твори. Важни са възприятията на детето, сетивата и въображението, те са в центъра на заниманията.

Децата са много по-склонни да споделят и изразяват себе си чрез маркери, боички или пластелин, отколкото чрез думи. Вариантът задаване на въпроси – отговаряне е често неприятен и скучен за децата. Не е за подценяване и фактът, че техният речник е още много ограничен, за да изрази напълно сложните им чувства и емоции. Децата по естествен начин са много по-артистично настроени, готови са да творят и без подканяне. Детето по собствено желание говори чрез изкуството, не се смущава от нищо, естествен е в реакциите си и не ги манипулира, както възрастните правят понякога, дори чисто неволно. Невъзможно е детето да излъже чрез рисунката си, но е възможно да го направи при разговор с думи.