С уважение и благодарност към природата – пътят към по-доброто бъдеще за децата ни

Развитие на детето

Големи възможности за естетическо възпитание дават срещите на детето сприродата.Да бъде то закърмено с уважение към хората, към животните и чудесата на природата – това е дълг на всеки един от нас. Няма човек, на когото да е безразлично в каква среда растат децата му.

Ако наистина искаме по-добро бъдеще за децата ни, трябва да се научим да уважаме света около нас такъв, какъвто е… Може би първо трябва да разберем, че този свят е дом на всички – хора, растения и животни, с цялото им разнообразие, красота и величие… и всеки има право да живее в него спокойно и щастливо. И когато го разберем, да научим и децата си на това! Началото се поставя в мига, в който то започне да различава особеностите на външния вид на животните и птиците, звуците, които издават те и зададе първия си въпрос за заобикалящия го свят.

Тригодишното дете може да бъде привлечено към грижите за домашните цветя – то с удоволствие ще помогне да почистим изсъхналите листенца, да ги полеем, да отскубнем случаен бурен. На разхорка в парка да занесем коричка хляб, за да нахрани врабчетата. Нека покажем на детето различните дървета, а то да донесе по едно листо от всяко. Така ще възпитаме грижовно отношение към природата, а всяка разходка ще предизвиква у детето радостно удивление и първите естетически преживявания. На тази възраст няма нужда от подканяне да се движи активно – то и само изявява желание да тича, да се крие в храстите и да се търкаля по тревата или в снега.

Децата на 4 – 5 години задават много въпроси за природата. Вниманието им се задържа по-дълго и могат да правят прости връзки между наблюдаваните от тях явления. В тази възраст те вече знаят, че на растенията са нужни топлина, вода и слънце, за да растат. Както и на самите тях, разбира се. На тази възраст децата с ентусиазъм изпълняват възложените от възрастните задачи. Престоят на чист въздух докато плевят лехата си или събират окапалите листа ще им се отрази добре както физически, така и емоционално.

Неорганизираните наглед игри в парка носят познавателни, здравни и социални ползи на децата. За тях е важно да играят навън, независимо на каква възраст са. В ерата на обездвижването и затлъстяването, ефектът върху общото здравословно състояние е безспорен. Не е за пренебрегване и фактът, че детето опознава света около себе си, развива креативност и самодисциплина (цветята го привличат, но не бива да се късат!). Социалните ползи са в посока сътрудничество и гъвкавост в общуването с групата играещи. В емоционален план игрите навън спомагат за намаляване на стреса и агресията и повишават усещането за щастие. Децата, прекарващи повече време на открито, стават по-умни, по-общителни и по-здрави от тези, които обичат тихите игри вкъщи. Чрезобщуването с природата децата развиватоще въображението и образното си мислене.

Общуването с природата и грижата за нея са нужни за възпитаване на позитивни чувства, задължителни за всеки човек.Способността да забележиш и да отделиш красивото се развива постепенно. Но ако развитието се извършва стихийно, без целенасочено влияние насемейството, то може да се забави доста, затова ние сме длъжни да насочваме естетическото възпитание на децата, за да не останат през целия си живот слепи и глухи към красотата в природата.