Аутизъм – светът между разбирането и усещането

Родители

За да бъдем от полза на децата с аутизъм в усвояването на новости и подобряване качеството на живот, трябва да разберем как те възприемат света.

Често техните реакции се различават от социално установените норми на поведение заради специфичните им познавателни способности, комуникативни умения и сензорни възприятия.

Децата с разстройства от аутистичния спектър имат специфични възприятия за заобикалящия ги свят. Те често проявяват недоразбиране към мислите и действията на околните и изпитват затруднения да извличат основния смисъл от ситуациите.

Неведение

Неведението означава неразбиране, несъобразителност спрямо мислите на околните. Това ще рече, че хората с разстройства от аутистичния спектър изпитват сериозни затруднения да вникнат в гледната точка или мислите и чувствата на някой различен от самите тях.

Някои изследователи наричат това „теория за ума”, като съкращение на обяснението, че децата с разстройство от аутистичния спектър не могат да разберат какво мислят или чувстват другите хора, т.е. проявяват недоразбиране за ума на околните.

Tъй като нямат разбиране за мислите и мотивите на околните, те в много по-малка степен използват такова поведение, което комуникира с разума на околните.

Поради тази причина се затрудняват да:

  • посочват на другите разни неща;

  • установяват зрителен контакт;

  • проследяват погледа на другия;

  • използват жестове като средство за комуникация;

  • използват гама от емоционални изражения на собственото си лице;

  • проявяват интерес към други деца;

  • разбират, че другите могат да му помогнат;

  • разбира как се чувстват другите в определена ситуация;

  • С израстването на детето неведението започва да се изразява и в:

  • склонност да възприема света от собствената си гледна точка;

  • склонност да се занимава с неща, независещи от други хора;

  • фокусиране само върху собствените си нужди;

  • липса на гъвкавост при общуването;

  • проблеми с изчакването на реда;

  • затруднения при играта „наужким”;

  • трудност при разбирането на това,че собственото му поведение се отразява върху околните;

  • неразбиране на смисъла на споделянето;

Неведението или „теорията за ума” не е понятие, обхващащо „всичко или нищо”. То има различни степени и обхватът на тези умения варира както при хората с разстройства от аутистичния спектър, така и при останалите хора.

Схващане на основния смисъл

Схващането на основния смисъл означава, че ние можем да:

  • извличаме огромно количество информация от дадена ситуация, за да достигнем до нейния смисъл;

  • използваме контекста;

  • виждаме една картина или ситуация като цяло;

  • За хората, страдащи от разстройство от аутистичния спектър това е изключително трудно и те са склонни по-скоро да:

  • се фокусират върху детайлите;

  • се концентрират върху една малка част от картина или ситуация;

  • се концентрират върху определено сензорно преживяване, като например върху миризма, вкус, вид, звук, допир и т.н.

  • изпитват трудност да видят цялостната картина и да извлекат смисъла от нея;

„История с двама близнаци”

1. Бен: Колата спря. Чух, че нещо изскърца. Сигурно са спирачките. Те са доста шумни.

Тони: Колата спря. Чух, че нещо изскърца. Шумно е. Не ми е приятно.

2. Бен: Мама излиза от колата. Мирише на пушек. Той идва от задната част на колата. Татко май му казваше ауспух.

Тони: Мама излиза от колата. Мирише на пушек. На земята има камъни. Взимам си един. Колко е тежък и грапав. Има някаква ограда на черти. Една, две, три, четири… Харесват ми фигурите, които стават, когато вървя покрай нея. Чувам, че нещо скърца. Слагам ръце на ушите си. Не ми харесва тоя звук. Виждам една локва. Пляс, пляс, пляс. Какъв приятен звук. Мама казва: „Недей, Тони.“
3. Бен: Виждам, че на една къща има вързани балони. Най-различни цветове. Ей, дали няма някакво тържество вътре?
Тони: Виждам прозорец и врата. Виждам и балони, вързани на една къща. Най-различни цветове. Сини и червени, и зелени, и розови балони. Единайсет са, два сини, два червени, два зелени и пет розови. Пак ще ги преброя. Два сини, два червени, два зелени…
4. Бен: Мама ме хваща за ръка. Така се чувствам в безопасност, понеже след малко може би ще срещнем някакви непознати, а понякога малко ме е страх от това.
Тони: Мама ме хваща за ръка. Ръката е грапава. Вървим към стената. Искам пак да си преброя балоните.

Единият от двамата близнаци е с разстройство от аутистичния спектър и това е Тони. За разлика от Бен той се фокусира върху сензорните преживявания и детайлите (балоните) и вижда нещата само като отделни части.

Сензорни интереси и чувствителност

Много деца с разстройства от аутистичния спектър развиват сензорни интереси (към миризми, вкусове, материи, звуци, фигури) и прекарват дълго време, за да ги изследват. Други са много чувствителни към различните сензорни преживявания и се стресират, когато се сблъскат с някое от тях (например силен шум, ярки светлини). А някои изглежда имат много висок или много нисък праг на търпимост към болка.

Въображение, възприятие за време, планиране и памет

Тези деца имат затормозено въображение, изкривена представа за времето и живеят „тук и сега”, тъй като мисленето за бъдещето изисква въображение. Тясно свързана със затрудненото въображение е тяхната неспособност за планиране, а също така и някои аспекти на запаметяването.

С ограничено въображение е трудно да се:

  • играе;

  • решават проблеми;

  • разбират шегите и хумора;

  • мисли творчески по определен начин;

  • разбират социалните правила;

  • Когато възприятието за време е изкривено е трудно да се:

  • разбират понятията за време;

  • разбира каквото и да е време, освен настоящето;

  • си представяме бъдещето;

  • Планирането затруднява децата от аутистичния спектър, ако те:

  • имат ограничено въображение;

  • боравят с изкривено възприятие за време;

  • не разполагат с конкретни спомени, които да използват при планирането;

Трудно е да запаметим нещо, което не разбираме. Така че на децата с разстройство от аутистичния спектър им е трудно да запомнят сложни словесни указания и социални правила.

Език и говор

Децата с разстройство от аутистичния спектър развиват езикови умения по-късно от останалите деца. Някои научават думички още от рано, но после регресират. Децата със синдром на Аспергер на пръв поглед имат нормално езиково развитие в детството и проблемите започват да се забелязват едва по-късно.

Когато езиковите умения се развият, речта има тенденция към повторяемост и й липсват социални качества. Разговорите обикновено са повече за факти, отколкото за чувства, в повечето случаи разговорът е едностранен. А разбирането е съвсем буквално.